затвори  |  помощ

затвори  |  помощ

Авторски материал публикуван със съгласието на авторът му - Димитър Димитров.

Формула 1 е велика надпревара.

Това е едно от малкото състезания, които не приключват, когато шампионата е решен. Липсата на интрига в края на сезона прилича на спечелена война, в рамките на която продължават да се водят битки с неясен изход.

Победителят е известен и никой не се съмнява, че ще продължи да побеждава до края, но никой не знае как ще се случи това. Защото важен е пътят, а не крайната цел.

Пътят, пистата, поредното предизвикателство е сериозният мотив на Себастиян Фетел през този сезон. Изглежда така, че младият немец е забравил за постиженията, загърбил е сметките и статистиката и точно по тази причина чупи рекорд след рекорд. Ако осъзнаваше какво точно прави сигурно щеше да се замисли и да сбърка посоката. Но той е толкова уверен и дързък, че нищо и никой не е в състояние да го отклони от пътя на победата.

След състезанието за Голямата награда на Сингапур, обаче споровете и страстите не се отнасяха за победителя. Отново. Наложи се бързо да бъде забравен и изоставен след състезанието, още повече, че му остана една точка до титлата. И въпреки, че и математиците се отказаха да спорят относно възможностите Себастиян Фетел да не стане шампион преди края на сезона, икономистите извадиха тефтерите и решиха да проверят получава ли Световният Шампион шампионска заплата. Установиха, че скромното немско момче все още е на полагащото му се (засега) трето място по доходи във Формула 1. Пред него са седемкратния световен шампион Михаел Шумахер, който пък е изпреварен от двукратния Фернандо Алонсо. Но Фетел е толкова млад, че другите двама има за какво да му завиждат (особено единия). Пък и Себастиян сигурно ще ги настигне - пожелаваме му го. През 2010 година не му личеше толкова много, но днес Фетел показва, че се учи бързо и може да мачка безпощадно.

Доста думи отделихме на Световния шампион, напук на колегите от останалите медии, но да се върнем на главното - битките на пистата. И понеже пилотите на стълбичката на победителите в Сингапур водиха чиста борба, пилотите зад тях трябваше да правят състезанието „интересно”.

Както и след предното състезание в центъра на вниманието отново бе Люис Хамилтън. Всички видяха какво направи и как го наказаха. По-задълбочените привърженици видяха и реакцията на Филипе Маса след състезанието, а после чуха как Роб Смедли казва на пилота си да унищожи състезанието на Хамилтън.

Водевилът, обаче продължи, с оправданията на скудерията, че било чиста случайност, това, че след тази безумна заповед, Хамилтън остави половината от предното си крило в задната гума на Ферарито. В крайна сметка бе унищожено състезанието на Филипе, но Люис Хамилтън си го получи, заслужено или не…вече няма значение. За едни той е суперталант, който прави спорта интересен, а за други е ужасен пилот, който съсипва както своите надпревари, така и участието в тях на колегите си. В опит да открием истината ще се опитаме да погледнем към причините за случващото се с британския пилот.

Въпреки противоречивото му поведение май обвиненията срещу него са повече от необходимото. Твърде често медиите го обливат с помия, която не заслужава дори последната отрепка на улицата, камо ли Световен шампион от Формула 1. Едва ли е нужно всеки втори привърженик на Формула 1 да обвинява Люис за края на света. Нещата никога не са просто черни и бели. И все пак – дали има „без вина – виновен”.

През този сезон Люис Хамилтън е изключително лабилен и неубедителен не само на пистата, а и извън нея. Особено като види микрофон на британска медия. Корените на тази нестабилност са видими и невидими и е сигурно, че ги има.

През 2008 година Люис Хамилтън стана Световен шампион на 23 години. За „цели” две години бе най-младият световен шампион в историята на Формула 1. Самочувствието му бе изключително високо, още повече, че през дебютният си сезон 2007 година, Хамилтън „спечели” битката в отбора на Макларън с двукратния Световен шампион Фернандо Алонсо.

Победата му в отбора бе толкова старателно изработена, че Алонсо напусна Макларън обиден и разочарован. Съотборникът му през 2008 година – Хейки Ковалайнен, с поведението си на пистата, му осигури уникалната възможност да бъде пилот номер едно в отбор, който никога не признава предимства на единия пред другият си състезател. Всички тези факти от ранната история на Хамилтън във Формула 1 го натовариха с големи очаквания за бъдещето. Сър Франк Уйлямс си позволи да го нарече „суперчовек”. Беше сравняван с най-великите пилоти. Беше казано, че ще ги изпревари и от него се очакваше да печели, само да печели…, а грешките му бяха простени като на първолак. Всяка дума на младото черно момче пред медиите, в този период, бе като бисер. Придаваше му се неземно обаяние и очарование…

Нормално е, когато получаваш само похвали да позагубиш почва под краката си. Още повече, ако имаш до себе си жена ласкател… Но както е написано в библията: „… ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си”. Буквално по християнски постъпи Люис и остави баща си, заради една „певица” и си нае рекламна агенция вместо мениджър. И вместо да получи здрава опора под краката си, Хамилтън си получи „заслуженото” за решенията, които взе.

Хората около него продължиха да изискват много и той се стремеше и се стреми до ден днешен да оправдае техните очаквания. На пистата обаче реалността е по-различна. Там няма ласкатели и „втори” пилоти, които да те галят с перце и да те пропускат във всяка ситуация. Там борбата е доста по-твърда. И не стига, че съперниците му не му позволяват да се покаже в най-добрата светлина, ами и съотборникът му го побеждава доста по-често от когато и да било.

Щеше да е добре, ако Хамилтън оставяше хвалебствията в бокса преди да се появи на пистата, но както вече споменах в коментара след Гран При на Унгария, самият той се смята за инкарнация на Аертон Сена.

Е, няма как!

Свръхочакванията рядко търпят успех. Така е защото няма свръхчовеци или „суперчовеци”, или наречете го както искате. Колкото по-бързо осъзнае този факт, толкова по-скоро Хамилтън ще се върне на правилния път. Мисля, че има морала и силите да го направи, особено, ако си спомни, че дори легендата Аертон Сена да Силва бе Човек, преди да премине в по-добрия свят.

На фона на това, Себастиян Фетел продължава да побеждава. Но той печели, защото е стъпил здраво стъпил на краката си. Дано не се главозамае от втората си титла, но не вярвам.

Оригиналът на статията се намира тук.
(материала е препечатан с позволението на авторът му Димитър Димитров - водещ на предаването Автохоризонт по БНР, всяка неделя от 18:15 ч)


Още от сезон 2011:

• Най-добър пилот за 2012 година (резултати от анкетите)
• Най-доброто изпреварване за 2011 година
• Фабриката на Лотус Рено (снимки)
• Себастиен Буеми става резервен пилот на Ред Бул
• Шампионатът на механиците 2011 - резултати
• Най-добър пилот за 2011 година (резултати от анкетите)
• Как оценихте състезанията през 2011 година
• Галата на FIA 2011 (снимки)
• Коментарът по TV7 (резултати от анкетите)
• Сезон 2011 - За и Против (анкета)

Само регистрирани потребители могат да коментират. Ако вече имате регистрация можете да влезете в сайта от "Вход". В противен случай можете да се регистирате като натиснете "Вход" и избере "Регистрация". За повече информация: f1.f-e-n.net/index.php/url14729