При новината ,че Шумахер се завръща на пистата за да смени ранения Маса, аз и брат ми решихме да посетим Белгийската GP.
Цената на билета беше 160 евро за зелените площи. Ефтинко. И снабдени с билетите зачакахме. И дочакахме отказването на Шумахер. Тука стана още по-весело. Но разбира се веднъж закупени билети трудно се връщат, не че имахме голямо желание. Все пак това е Спа.
Тъй като брат ми живее в Кардиф, идеята беше той да дойде с колата си от там да ме вземе от летището в Шарлероа и от там на пистата. Щяхме да спим в хотел Етап на магистралата до Аахен. И така кацам аз в Шарлероа, за 5 минути съм вече минал формалностите и напускаме хубавото летище на Шарлероа. Кацнах в 13:05 часа и се надявах да хванем поне част от втората тренировка, която започваше в 14:00. Но не успяхме , малко след като излязохме от Шарлероа ни хвана едно задръстване от 20км. И това беше защото в този момент белгийците бяха решили да затворят две ленти на магистралата и да остане само една. И това доста километри, като се има предвид, че не извършваха някакъв сериозен ремонт. Брат ми всъщност беше видял първата тренировка и се беше върнал да ме вземе. Беше го валял малко дъжд на Спа. Докато карахме по магистралата беше интересно да се наблюдава някакви учения на няколко белгийски F16. Минаваха доста ниско.
Стигнахме на пистата , паркирахме в един къмпинг и тръгнахме към пистата. По пътя минахме през други къмпинги които ,вече бяха пълни. Влязохме през входа на Les Combes и се настанихме на правата Кемъл и зачакахме GP2. Шума който GP2 издават не е по-слаб от F1. Това ми беше първия път на такова състезание и при минаването на колите с около 290-300 км/ч, на лицето ми се залепи една глупава усмивка която остана там дълго време. За първи път осъзнаваш ,че тези коли имат двигатели и то доста шумни. По телевизията усещането е много скопено. Към края на GP2 тръгнахме към Червената вода и да поразгледаме.
Усещането ,че си на Спа е невероятно, дори и в петък имаше много хора за разлика от Турската GP тази година. Разгледахме щандовете на тимовете по пътя към Ла Сурс. От ЛаСурс тръгнахме назад, междувременно бяха излезли Поршетата и озвучаваха околността. През тунела при Червената вода тръгнахме към Шикана(бивша Автобусна спирка). Там погледахме малко Формула Мастер с Владо Арабаджиев. След това поехме по един път през гората към завоя Пухон. А вече си бяхме гроги от ходене. А от Пухон нагоре към Комбс е едно добро изкачване.
Стигнахме до колата и отпрашихме към хотела си който беше на 60км от пистата. Настанихме се , хотелчето беше на магистралата и сравнително добро. Ние бяхме реално на границата между Германия и Белгия. Хапнахме в едно градче наблизо, в коя държава беше незнам. В тоя регион(Белгия) хапват много пържени неща(картофи, различни местни изделия-топки, наденички, карначета и други неща от кайма). И това се яде от различни каравани/лафки. Пускат надолу таблата, казваш какво искаш и те го топват в мазнината. И намираме ние подобно ресторантче, отпред покрита площ с 2-3 маси. Поръчваме картофки, наденички, безалкохолно. По едно време продавачките обясняват нещо и спускат кепенците, тоест затварят си кухненската част пък ние да продължаваме да си ядем и да не се притесняваме. Ние картофките не можахме да ги изядем, от две хартиени купи едвам изядохме едната с майонеза. А на ония им остана преди да затворят цял леген с картофки. И викам на брат ми, тия изхвърлиха картофи за цяло африканско село. Не вярвах утре да ги сервират пак.
На другия ден станахме раничко за да сме на пистата още за състезанието на Формула Мастер. Като се появиха Ф1 тъпата усмивка отново залепна на лицето ми. На правата Кемъл шума беше страхотен, без тапи за уши си беше направо неразумно да се стои. Друго което разбрах е ,че трудно се правят снимки на колите там. От 10-15 само една ставаше. Тоест е трудно да се снимат коли когато се движат с над 300км/ч. Третата тренировка я гледахме на Кемъл, за квалификацията решихме да се разходим. Спряхме се на бавния завой Риваж(горната и долната част), там имаше доста зрители. Колите минават много близо, движат се с ниска скорост и по-лесно се снимат.
Имаше пияна групичка фенове на Шумахер, тоест с брат ми не бяхме единствените камилчета. Най-интересното в къмпингите беше ,че до всяка палатка седяха празните бутилки(бира,уиски кой каквото пиеше) наредени от собственика им. Така всеки показваше постиженията си. Иначе в събота вече имаше сериозна тълпа хора. Както знаете в квалификацията спечели Фисикела, с което състезанието щеше да бъде доста интересно. Последва разходка от Риваж до Пухон ,разминавайки се с тълпите които се качваха нагоре. Междувременно GP2 бяха започнали и им се наслаждавахме. От Пухон като погледнеш нагоре и те обхваща една мъка, защо изобщо си слязъл надолу. Като цяло обиколките на Спа са дълги и изморителни.
Организацията е под тази на Турската GP, няма автобуси и тоалетни на зелените площи. Ходенето по нужда се осъществяваше в гората, иначе имаше пластмасови тоалетни тук там(къмпингите и там където се извършваха проверките на билетите). Последва разходка до Лиеж,симпатичен град с хубава атмосфера. Вечеряхме и тръгнахме към хотела ни. На другия ден отново рано рано бяхме на пистата, беше слънчево и поизгоряхме малко. Застанахме на Риваж за състезанието.
Самото състезание започна интересно, Бътън и Хамилтън отпаднаха в първата обиколка и след сейфти кара единственото по-интересно беше ,че Райконен изпревари Физикела и горе долу завършиха в този ред. Рубенс имаше проблем с двигателя, но успя да завърши. Алонсо изчезна в един момент. Като свърши състезанието тръгнахме за последна разходка към Пухон, обратно на останалите които се прибираха. После минахме през гората и през тунела излязохме до Червената вода и от там на пистата. Имаше ,много хора разхождайки се там и ние тръгнахме към старт финала. Аз се разходих пред пит стената и направих някои снимки на колите, механиците работещи по тях , някои коли бяха готови за камионите. Снимах Ковалайнен като казваше чао на механиците си и напусна пистата.
Докато стигнах края на пит стената и камионите започнаха да излизат на старт финала. Охраната започна да изкарва хората от пистата. Когато стигнахме до Червената вода направихме няколко снимки и тръгнахме към паркинга. В горната част на Червената вода, работник с машина с вода под налягане вече почистваше рекламите на Бриджстоун от асфалта.
С колата имахме късмет, единия път все още бе блокиран от колите и те ни отклониха по друг и стигнахме по-бързо до магистралата. После разходка из смрачаващия се Ахен, вечеря в арабски ресторант с нещо подобно на кебапчета и картофки и домати на скара. Доста апетитно. На другия ден брат ми ме закара на летището в Шарлероа ,където Белгийската GP свърши за мен. Нищо ,че не можах да видя Шумахер на пистата. Видях го на другата година в Турция. Както се надявам да го вида пак там през 2011.
Още от сезон 2010:
Само регистрирани потребители могат да коментират. Ако вече имате регистрация можете да влезете в сайта от "Вход". В противен случай можете да се регистирате като натиснете "Вход" и избере "Регистрация". За повече информация:
f1.f-e-n.net/index.php/url14729
Коментари