Вчера гледах Инди 500. За мен американските надпревари винаги са били повече шоу, отколкото смислено състезание. 200 обиколки без голям смисъл да трупаш кой знае каква преднина, защото винаги има шанс да се появи т.н. „жълто“ или пък кола на сигурността. Вчера например имаше поне седем или осем такива. В крайна сметка всичко се решава в последните 20-30 обиколки.
Коментаторите там бяха доста заети да обясняват разхода на гориво и разликата между двигателите в използването му. Пестенето на гориво е ключ за по-малко спирания в бокса. Това пък води до по-ниска скорост или до разни причудливи техники, като в колоезденето със смяна на лидера на колоната. Стигна се до там, че в края на състезанието никой не искаше да води.
Но не за Инди става дума. Ако горните няколко реда ви звучат познато, то сигурно не е случайно. Пестенето на гуми, гориво и всякакъв ресурс винаги е присъствало в моторните надпревари. Въпросът е дали обаче това е основното или дали всички ние толкова се вълнуваме от пестенето или ...
Състезанието в Монако беше противоположно на всичко, което видяхме през сезона до момента. Само едно спиране в бокса, малко износване на гумите и почти да не кажа никакви изпреварвания. И това беше доскоро позната гледка по някои писти не само в Монако.
Гумите на Пирели се държаха повече от добре и според Пол Хембри дори са имали отрицателно износване – загубата на време от износването им е била по-малка от предимството получавано от олекващият болид. Но ... нещо не беше наред.
Никой в челото не си правеше труда да атакува. Обясненията, че пистата е тясна, че не може да се изпреварва ... е, вероятно можем да се залъгваме и с тях.
Ако погледнем обаче
най-бързите обиколки в състезанието ще видим, че Серхио Перес е записал обиколка с цяла секунда и половина по-бърза от тази на Марк Уебър, Люис Хамилтън, Фернандо Алонсо, Михаел Шумахер, Нико Розберг и т.н. Случайно да си спомняте думите на Михаел Шумахер относно карането на максимум?
Днес Адъм Купър сподели, че е разговарял с Нарайн Картикеян след състезанието и той му казал, че по време на състезанието е виждал мигащата синя светлина в кокпита си, защото е настигнат от Марк Уебър. Той обаче просто продължил и светлината загаснала. Картикеян е бил по-бърз от Уебър в този момент. Разбира се, част от тактиката на Ред Бул беше да забавят колоната за да може съотборника му Себастиан Фетел да спечели позиции, но ...
След всички тези безразборни факти следва да се замислим, защо нещата не се получават. И не, не говоря само за състезанието в Монако.
Имаме интересни състезания. Всички коментатори, журналисти, аналитици ни повтарят как толкова победители не сме имали, колко е интересно ... Аз пък ще ви попитам какво помните от тези шест състезания? Няколко часа след приключването им еуфорията изчезва. Наистина ли имаме интересни състезания, които се помнят и преразказват?
Доста фенове са критично настроени към гумите на Пирели. Тази година единствено Супер Софт смесите на Пирели останаха същите. Дали това е причината отборите и пилотите толкова да се плашат от тях? Отговорът е прост – Не. Сигурен съм, че отборите и пилотите вече много добре знаят, какво могат да очакват от гумите. Затова и гледахме състезание по най-бавно завършване в Монако, а не обратното. Виновни ли са Пирели? Не, разбира се. Първо те създадоха гуми, каквито отборите поискаха. Второ, те винаги могат да ги променят, ако отборите поискат. И трето гумите не са лоши. Монако с единият си бокс го доказа. Гумите просто са ... различни.
Гумите обаче се превърнаха в основна тема на разговор. Също както снощи в Инди 500 обсъждаха повече разхода на гориво отколкото случващото се на пистата.
Гумите, магическият DRS и KERS трябваше да донесат повече изпреварвания. Донесоха ни повече задминавания безспорно. Някой вчера в коментарите по време на излъчването попита има ли изобщо DRS зона в Монако ... ами имаше. Но вие да разбрахте, че я има по случващото се на пистата?
Стигаме до комични ситуации, в които изпреварванията започват да се делят на такива с DRS и такива без. Защо? Защото едните са по-истински или защото едните се помнят?
Никога не съм харесвал идеята за KERS. Такива системи имаше в „нормалните“ автомобили много преди да ги докарат във Формула 1. Технологиите от Формула 1 трябва да намират място в ежедневието, а не обратно. Ако се замислите в момента KERS се ползва основно на старта и след това за защита. Много рядко за атака. За щастие обаче KERS не влияе много върху резултатите на пистата, което за мен е ОК.
Това, което влияе обаче са гумите. И то не самите гуми, а използването им. Гумите на Пирели бяха фактор и миналата година.
Формула 1 обаче запази някои безкрайно ненужни кръпки от поредното кърпене в опит да ни направят състезанията интересни. Вече имаме гуми, които са много бързи и не издържат много, имаме и такива, които не са толкова бързи, но издържат повече. Защо тогава ни е правилото за задължителното използване на двата типа гуми? Някой да си спомня защо беше въведено? Кръпка ...
Кръпка следваща. Стартирайте с гумите, с които сте записали най-доброто си време от квалификацията. Помните ли защо беше въведено и това правило? Дори самите Пирели усещат, че нещата куцат. Пол Хембри вече няколко пъти говори за така наречените квалификационни гуми. Кръпка?
Нещата се влачат с годините без някой да поглежда поне малко напред във времето.
Защо обаче да се ограничаваме до гумите? Какъв е точно смисъла на зоната за използване на DRS? Пилота на предна позиция не може да се защитава и съответно имаме повече изпреварвания. Ъ!
И ако се върнем на аналогията с Инди, то за мен е непонятно защо Формула 1 напоследък се превръща все повече в шоу, отколкото в истинско състезание. Може би отборите смятат да копират модела отвъд океана, където явно количеството се котира повече от качеството, но за мен това е грешка.
Формула 1 тази година е ... различна.
Още от сезон 2012:
Само регистрирани потребители могат да коментират. Ако вече имате регистрация можете да влезете в сайта от "Вход". В противен случай можете да се регистирате като натиснете "Вход" и избере "Регистрация". За повече информация:
f1.f-e-n.net/index.php/url14729
Коментари