Днес Аертон Сена щеше да навърши 50 години. Каквото и да напиша ще е малко, а и едва ли ще прочетете нещо, което вече не знаете.
Сена направи фурор още с появата си във Формула 1 през 1984 година с Толеман, когато спечели първата си точка още във второто състезание като пилот от Формула 1. В Монако на мокро почти спечели, след като успя да изпревари Ален Прост, но точно в тази обиколка състезанието беше прекратено и така в резултатите остана записано второ място срещу името му.
Година по-късно вече караше за Лотус, а във второто състезание от сезона спечели първата позиция и победата, отново на мокра писта. През 1986 след първите два старта, той дори водеше в класирането, но за съжаление болида на Лотус имаше доста технически проблеми и това му отреди четвъртата позиция в шампионата. През 1987 той остана в Лотус, които смениха двигателите Рено с Хонда. Сена спечели две поредни победи - в Монако и в Детройт. Записа още шест подиума, а в последното състезанието завърши втори, но по-късно беше дисквалифициран, защото кутиите за охлаждане на спирачките на болида му бяха по-големи от позволеното. Така той остана трети в класирането. Още на Монца, Сена обяви, че ще премине в отбора на МакЛарън - едно легендарно сътрудничество, което всички помним.
1988 беше първата година на Сена в отбора на Рон Денис заедно с Ален Прост. МакЛарън MP4/4 се оказа доминантен болид и Аертон Сена и Ален Прост спечелиха 15 от всичките 16 състезания. Така започнаха и легендарните двубои на Сена и Прост. В края на сезона Прост имаше седем победи и повече точки, но действащите правила гласяха, че само най-добрите 11 резултата се зачитат. Така Сена спечели и първата си титла, с осем победи.
Следващата година "професора" успя да вземе титлата от бразилеца, след като двамата се удариха в последното състезание за сезона на пистата Сузука. Старта на Сена не беше добър, Прост поведе. В 40-тата обиколка Сена успя да се го доближи и го атакува. Никой от двамата обаче не отстъпи и те се удариха. Болидите им загаснаха, но маршалите успяха да върнат Сена на пистата. Той трябваше да се върне в бокса за да смени носа на болида си. Въпреки загубеното време, Сена успя да изпревари Нанини и спечели състезанието. Малко по-късно обаче беше дисквалифициран заради полученото предимство при връщането си на пистата не от мястото от което я беше напуснал. И до момента се спори дали този инцидент е бил умишлен или просто е бил състезателен. Едва ли това вече има значение, но ще остане в историята на Формула 1.
През 1990-та Прост вече караше за Ферари. Сена спечели шампионата със шест победи и още седем подиума. Разбира се тази година ще се запомни с още един инцидент между Прост и Сена и то отново в последното състезание за сезона, отново на Сузука. Сена спечели първата позиция, но организаторите промениха нареждането на болидите и той трябваше да стартира от мръсната страна на пистата. Прост направи по-добър старт от Сена, но в първия завой бразилеца не му отстъпи и двамата завършиха състезанието при последвалия зрелищен инцидент. Така Сена спечели втората си световна титла, и даде повод за доста остри изказвания от двамата пилоти, а Сена не скри антипатиите си към ръководителя на FISA (по-късно FIA), след като се разбра, че именно Жан Мари Балестре е наредил да бъде обърнат реда на стартиране.
1991 донесе още една световна титла за Сена, въпреки че в средата на сезона Менсъл и Уилямс принудиха Хонда да направят промени в двигателите си, за да може Сена да се бори за победи. Тази година ще се запомни с джентълменската постъпка на Менсъл, който качи на болида си Сена след като МакЛарън-а му спря обиколка преди финала в състезанието за голямата награда на Великобритания. Сена пък от своя страна подари победата в последното състезание на съотборника си Герхард Бергер, като благодарност за помощта му през сезона.
Следващите два сезона за Сена и МакЛарън бяха разочароващи. През 1992 болида на Уилямс FW14B се оказа прекалено силен. Липсата на активно окачване, както и факта, че двигателя Хонда в болида на МакЛарън вече не е най-добрия не позволиха на Сена да се бори за шампионската титла. Все пак той спечели три победи и завърши на четвърто място в шампионата.
Рон Денис се опита да се сдобие с двигателите на Рено през 1993-та, след като Хонда казаха Sayonara на Формула 1. Това обаче не се случи и МакЛарън трябваше да карат с двигатели Форд, но по-стари от тези в болидите на Бенетон. Сена все пак остана в МакЛарън, въпреки желанието му да премине в отбора на Сър Фран Уилямс. Там обаче вече беше Ален Прост, с клауза в договора си, че при никакви обстоятелства няма да кара с Аертон Сена като съотборник. По непотвърдена информация Сена е получавал по един милион долара на състезание от тима на МакЛарън през този сезон. Въпреки по-слабият си болид Сена постигна една от най-запомнящите си победи именно в този сезон. На Донингтън от четвърта позиция на старта той успя да затвори всички с обиколка при променящите се условия на пистата. Уменията му на дъжд и до момента се считат за уникални. Спечели също състезанията в Бразилия, Монако, Япония и Австралия. Това му отреди втората позиция в шампионата, като последния кръг отново ще се запомни с удара, който Ървайн отнесе от Сена след състезанието, заради маневрата си в заключителния етап на състезанието, когато ирландеца изпревари Сена, за да не е затворен с обиколка.
През 1994-та Сена най-после подписа с Уилямс. След световната си титла Прост реши, че ще си взема почивка. В тази година FIA забрани активното окачване и ABS и въпреки, че болида на Уилямс имаше скорост той се оказа труден за каране. Сена на няколко пъти каза, че FW16 има нужда от "доработки". Първото състезание донесе и първата позиция за Сена, но Шумахер успя да го изпревари в боксовете. Сена обаче не се задоволи с второто място и в желанието си за победа се завъртя и болида му загасна. Още една първа позиция за Сена във втория старт, но веднага след като беше даден старта, той беше ударен от Мика Хакинен, а малко по-късно в него се удари и Никола Ларини с Ферари.
Уикенда на Имола през 1994 година ще се запомни като черния уикенд. В петък друг бразилец - Рубенс Барикело катастрофира жестоко. На следващият ден в квалификацията Роланд Ратзенбергер загуби живота си след като предното крило на неговия Симтек (конструктора на Симтек е същия Ник Уирт, който сега конструира Върджин) се откъсна и той се заби в стената. След този инцидент Сена организира пилотите за създаване на пилотска организация (GPDA в момента), за да се подобри сигурността им. Въпреки инцидентите обаче пилотите решиха да стартират.
Сена отново беше на първа позиция и поведе колоната. Само миг по-късно обаче Педро Лами се заби в болида на Джей Джей Лето, който не успя да стартира. Откъсната гума нарани девет човека на главната трибуна. Състезанието не беше прекратено и кола на сигурността поведе колоната. След прибирането на колата на сигурността Сена поведе колоната, но обиколка по-късно във фаталния завой Тамбурело, Сена излетя и се удари в бетонната стена с около 220км/ч. Няколко часа по-късно от болницата в Болония дойде новината за смъртта на един от най-великите пилоти във Формула 1.
Тази година той беше избран от пилотите днес и като най-великия пилот състезавал се някога във Формула 1.
Честит рожден ден Аертон Сена!
(авторски права на снимките - LAT)Документален филм на BBC за Аертон Сена Правото да печелиш - документален филм за Аертон Сена Фаталното състезание на Имола през 1994 година Още от сезон 2010:
Само регистрирани потребители могат да коментират. Ако вече имате регистрация можете да влезете в сайта от "Вход". В противен случай можете да се регистирате като натиснете "Вход" и избере "Регистрация". За повече информация:
f1.f-e-n.net/index.php/url14729
Коментари